вторник, 21 август 2007 г.

Нежен благослов

Стихотворение - сонет, публукувано в "Словото".

Посреща ме с усмивка лъчезарна,
като желан и дълго чакан гост,
жена с коси с цвета на абанос,
и ме изпълва с нежна благодарност.

Ти, отговор на вечния въпрос!
Сред този свят изпълнен със коварност
сияеш с чистота и вечна вярност.
И погледите образуват мост...

Душата ти е рог на изобилие,
гласът ти – нежен ромон в мен звъни,
видение-жена без плът и кост.

И любовта си скривам със усилие,
че с нежен благослов ме осени
икона жива с нимб от абанос...