четвъртък, 18 март 2010 г.

Представяне сътворението на света в урок презентация /статия с презентация/



Тук представям урок презентация, с който взех второ място на общинската конференция по иновационни технологии за обучение през 2008 г. в град Кнежа. По това време работех като учител по ИКТ, но никога не съм изневерявал на истинското си призвание. Още преди години разбрах, че преподаването на религия и вероучение ще се нуждаят и от онагледяване. Днес това не е толкова трудно при наличие на подходящи технически средства. Съгласувано с екипа на портал "Двери на Православието" решихме да споделя своя опит и да предложа презентацията за ползване от колеги. Тя се намира в хранилището на "Двери на Православието", заедно с нея върви и поместеният по-долу текст в документален файл. Друго място в Мрежата, където е споделена презентацията е виртуална библиотека "Православно християнче". Във вида, в който я веждате по-горе е качена в профила ми в http://www.slideshare.net/ Ако имате регистрация, може да я изтеглите от там. В краен случай,, свържете се с мен и аз ще Ви я пратя.

През есента на 1997 година имах честта да бъда между учителите, които направиха първите стъпки с децата от сборните групи по религия. Разполагахме само с една учебна програма, нямаше учебници, нямаше ръководства и помощни средства. При изнасянето на някои уроци използвах за онагледяване икони, географски карти, географски глобус и др. В малките училища бяха кът и техническите средства за обучение. Първата година намерих един проектор за снимки и картички /епискòп/. С негова помощ онагледих някои от темите /например за православния храм/. Днес няма училище без компютър, повечето вече разполагат с DVD, а също и с мултимедийни проектори. В този случай учителите са улеснени, когато се налага да покажат например изгледи от манастир, църковна утвар, свещенически одежди и пр.

Една благодатна тема за мултимедийно онагледяване е „Сътворението на света”. Понастоящем 2010 година тя е включена в учебната програма за ІІІ-ти клас, но може да бъде представена и в сборни групи, а също и в часове по вероучение. Темата преплолага, учениците вече да са добре запознати с понятията Библия, Стар завет, Нов завет, Бог и други. Методическата разработка е встъпление в поредицата от теми, свързани със свещената Старозаветна история. Тя отразява личния ми педагогически опит като преподавател по религия и вероучение.
Една от водещите причини урокът да добие този вид е следната: още в самото начало, докато го изнасях пред сборна група ІІ – ІV клас и обяснявах, че Бог е сътворил земята за шест дни, едно от децата ме прекъсна: „Господине, госпожата ни каза, че земята се е създала за милиони години.” Наложи се да се възползвам от съвременните постижения на екзегетиката и да уточня, че тези „дни” не са периоди от изгрев до залез, а са много по-големи, тъй като Бог е много голям и могъщ. /2Петр. 3:18/ Това ме накара да преработя цялата методична единица и да я представя по начин, който и в бъдеще да не противоречи на останалите учебни предмети. За нас времето на антагонизъм между наука и религия може да е отминало, но той продължава да битува в съзнанието на поколения учители, ескперти и родители. Стана явно, че освен върху вяра, трябва да стъпя и върху логика. Сумирах информация и изцяло преработих урока. Постарах се да го представя така, че при необходимост да обясня нещата и от гледна точка на науката, да го пречупя и през призмата на дисциплини от по-горните степени на обучение.
Презентацията се яви на бял свят около десетилетие по-късно. С представянето си тя веднага фокусира вниманието на общинската конференция в град Кнежа. Една от целите при нейното разработване беше – децата да получат реална представа, как Бог е сътворил видимия свят. Като казвам „как”, имам пред вид начина и порядъка. С оглед на факта, че в тази възраст те се впечатляват от ярки картини, се потрудих, да намеря художествено оформени и богато оцветени дизайн-решения за слайдовете. Илюстриращите фотоси също са специално подбрани и подсилени с ефекти. Все пак, с анимациите не бива да се прекалява, защото може да отклонят вниманието от представяната информация. Що се отнася до придружаващия текст, той може да не бъде вписан, а да се разказва от учителя. Задължително е, слайдовете да се сменят ръчно. Изключено е вътрешно или външно озвучаване, както и звукови ефекти. Собственият ми опит показва, че те разсейват децата.
Урокът цели: да представи от християнска гледна точка идеята за произхода на света, да изложи в логическа последователност неговата поява и развитие, да утвърди авторитета на Бога в съзнанието на учениците: Бог е Личност! Бог е всемогъщ! Бог е любов! Именно върху тези три стълба трябва да стъпи обучението, за да бъдат възприети по подобаващ начин етическите принципи от Декалога и благовестието за любов и милосърдие заложено в посланията на Новия завет.
Първите встъпителни слайдове са предназначени, да опровергаят широко разпространеното мнение, че светът се е създал вследствие действията на слепи природни сили или случайно. /слайдове 2, 3 и 4/ Тук са визирани примери за това, че нищо от това, което виждаме, не може да се създаде от само себе си: За да има къща или жилищен блок, трябва да ги издигне строителят. За да има книга, е нужно да я напише писателят. За да се любуваме на някоя красива картина, на художника трябва да му дойде вдъхновението и да грабне четката. Учениците могат да бъдат провокирани с въпроси и сами да дадат примери за човешка творческа дейност и създаденото от нея. Друг подходящ вариант е, да се използват въпроси от рода на: “Кой е построил нашето училище, или нашия дом?” Последният слайд от групата /№ 5/ представя изглед от малко градче и още веднъж акцентира върху това, че нищо на този свят не може да се създаде от само себе си. Целта е, религиозният критерий, който се изгражда в съзнанието на учениците, да стъпи върху логика.
Следващият слайд /№ 6/ е преход, към предстоящото представяне творческия акт на Бога: Той провокира учениците с въпрос: кой е сътворил видимия материален свят, в който живеем? Разбира се, тук трябва да им дадем думата да се изявят с подходяш отговор.
Поредният 7-ми слайд е един поглед назад, към преподадения материал за Библията, която ни учи за най-важните неща от живота и за главното действащо Лице в нея – Бога, Творец на видимия и невидим свят около нас. Тук се концентрираме върху видимия свят, защото в библейския текст акцента пада върху него. Може да споменем и невидимия, но това би могло да породи въпроси и трайно да ни отклони от схемата заложена в урока.
Честно казано, не е лесна задача, да се онагледи пред децата, как Творецът създава света със Своето творческо слово. Тук е мястото, да акцентираме, че на Него не са Му присъщи потребности както на нас хората. Той е създал света така, както поетът пише стихове от любов, както художникът рисува картина и въплъщава в багри любовта Си. Бог е невидим, но осезаем чрез очите на вярата. Човешкото богоподобие е отразено в много икони и шедьоври на изобразителното изкуство представящи Бога. Един такъв съм използвал, за да се научат децата да възприемат Бога като Личност /слайдове 8 и 9/.
Съвременната богословска наука пречупва библейския разказ за сътворението през всички актуални теории и хипотези за произхода на света. В тълкуванието вече се използват понятия като “протоматерия”, “големият взрив” и др. По тази причина в следващите слайдове на презентацията са използвани картини изобразяващи космоса, галактиката, планетите. /слайдове 12, 13, 14/ Това се прави с цел учениците да са наясно, че Божията творческа намеса не обхваща само Земята, не се ограничава със Слънчевата система, а се простира много по-далече. В случая се въздейства върху тяхното образно мислене. С наличието на съвременните електронни медии, едва ли има дете, да не е виждало картини от космоса, сателитна снимка на Земята и пр. Ползването на гореспоменатите научни тълкувания инак би било недостъпно за нивото на децата, но представянето им става чрез тези изображения.
В десетия слайд се акцентира върху отликата в начините, по които творят Бог и човек, както и върху разликата в техния творчески потенциал. Умишлено и целенасочено избягвам да представям, как Бог твори със Своето слово, а се старая да следвам творческата схема във вида, в който я представя съвременната библейска екзегетика.
Естествено и самият аз нямам обекивна представа, как е изглеждала първичната материя, която Бог е създал и доразвил, въпреки че има научнопопулярни филми по темата. Този епизод от творческия акт заменям с различни картини от космоса и междупланетното пространство.
Пресъздаването на творческия акт следва една тълкувателна схема: Сътворяване на протоматерията и нейното развитие, тъмнина, в която ще изгреят звездите, а по-късно ще се появи и нашата галактика. Но това все още е един несъвършен свят, който очаква повече творческа работа. Самото представяне на картинките, може да бъде осъзнато и като идеен проект в процес на реализация. В началото има само една безкрайна тъмнина, Бог решава да създаде света в който ние живеем. Отново се поставя акцент върху любовта, като движеща сила за сътворението на видимия свят. /слайд № 11/
Земята и космосът около нея. Това всъщност е началото и преминаването от проекта към реалното творческо действие – протоматерията. С помощта на изображенията – галактиката, раждането на нова звезда /слайдове 12, 13, 14/, децата ще запомнят, че Творецът е толкова могъщ, че притежава достатъчно сили, за да създаде много по-мащабни неща от нашата планета. Тъмнината, за която се споменава по-горе е разпръсната от мощна светлина. Тълкувателите го смятат като податка за големия взрив. Пред учениците това е представено само картинно в слайд номер 15.
В шеснайстия слайд Бог съсредоточава Своето творческо слово върху нашата планета. В тълкувателната студия на проф. протопрезв. Николай Шиваров, която ползвам като основа на урока, в слеващият творчески ден е обособена земната атмосфера. Най-достъпния начин за онагледяване пред децата е със снимки на небе и облаци /слайд № 17/. Както е известно, съвременните научни разработки разглеждат творческите дни като неопределени периоди от време, а не като дни ограничени в рамките на 12 или 24 часа. За едно Същество, Което обладава всемогъща творческа енергия, земното времеизмерване губи всякакво значение.
Творческият акт продължава с образуването на океаните, моретата и континентите. От снимката се вижда, че планетата вече е напълно пригодна за живот. /слайд № 18/ Затова, през същия творчески ден, на нея се появяват и различни видове растения. Това е образно представено в слайдове с номера 19 и 20.
През ХІV в. преди Христа, когато всички са смятали, че Земята е плоскост, не е имало как сътворението на Слънцето да предхожда Земята. Принципно, хората са се доверявали на сетивата си – птиците летят, дъждът вали, Слънцето изгрява и залязва. Съществува и научно обяснение, според което до този момент планетата е била покрита с гъста мъгла. След като на четвъртия творчески ден атмосферата се избистря, небесните светила стават видими от повърхността на планетата. Именно затова съм представил нещата в следващите слайдове /21 и 22/ по този начин. Може някой колега да ме апострофира, че е абстрактно, но с това се цели, да не се влиза в противоречие с другите хуманитарни предмети, които изучават учениците. Другата цел е, да не влиза в противоречие със самото Свещено писание.
Картината на залеза е преход към следващите творчески изяви на Бога – животинското царство. Петият творчески ден, е представен в два слайда. Той разказва за сътворяването на рибите /в 24-тия слайд/ и на птиците /в слайд № 25/.
След като обособим словесно преминаването в нов творчески ден, може да покажем на учениците, появата на по-висшите животински видове – бозайниците. /слайд № 26/ Тук е уместно да изредим и поименно представители на фауната, като децата от пасивни зрители се превърнат в участници, т. е. изброяват познати им животни. С помощта на още два поредни слайда се набляга още веднъж, че на този свят случайни неща не стават. Всички животни се подчиняват на природни закони и на своите инстинкти, но това им е заложено от всемогъщия Творец /слайдове 27 и 28/. Могат да се визират два много красноречиви примери – мравката се запасява с храна, пчелата събира мед. Децата, стимулирани от въпроси, могат също да дадат примери с животни, които познават – къде живеят, с какво се хранят, характерни неща за тях.
В края на шестия творчески период, който в Библията е представен като “ден”, Бог създава човека. /слайд № 30/ Преходен слайд визира библейската истина, за това, че човекът е сътворен по подобие на своя Творец. Може да се спомене, в какво се състои богоподобието, но може и да остане като обект на урок, представящ отделно сътворението на човека. С първата човешка двойка приключва и шестия творчески ден. Малко преди финала споменатия слайд представя нашите праотци Адам и Ева сред сътворения от Бога свят. Тук те са в пълна хармония с животните и цялата природа наоколо. Умишлено е подбрана тази картина, за да не бъде представена от близо голотата на първите хора. Различните художници търсят свои начини да я избегнат в картините си, но да ги представим облечени, означава да се разминем с библейското повествование. В началото първите хора са чисти като две годишно дете разхождащо се голичко по плажа, те не знаят какво е плътска похот и нямат от какво да се срамуват. /Бит. 2:25/
Следващият седми период означен като ден, е времето, в което Бог спира да твори и продължава да се грижи за сътвореното от Него. /слайд № 31/ Бог по своеобразен начин освещава този ден, „почива си”. В час по вероучение може да се направи връзка с посещението на богослужението в неделните дни. Знаем, че на Твореца не е присъща умора, затова и този „ден” отново се приема като една епоха, тя преминава през старозаветната история и продължава до Раждането на Спасителя Иисус Христос. В по-късен етап от своето обучение децата ще се запознаят с понятието „Божи промисъл”, с това как на дело се проявява любовта на Създателя в света около нас. В никакъв случай религията не трябва да се разглежда откъсната от живота, защото тя не е само познание и вяра, а обвързан със света мироглед и начин на живот.
В заключителната част на урока с няколко въпроса се проверява, какво са усвоили децата от преподадения материал през този час. /слайд № 32/ Последния въпрос проверява докъде стигат техните познания по библейската история извън часовете по религия и от предишните години. Участието в свободно или задължително-избираема подготовка предполага беседи в семейството, както и ходене на неделно вероучение.
За домашна работа децата може да направят рисунка, в която да изобразят някои от творческите дни на Бога – планетата, растенията, водните обитатели, птиците, животните.
Днес децата са затрупани с информация /често хаотична и противоречива/, затова не е възможно, нравствени критерии да им се вменяват чрез притчи и символи. Иска се, всяка една дума да стъпи върху здрава логика. Освен това, малките ученици са специалисти по нестандартни въпроси, особено ако са чули нещо любопитно в семейството, по електронните медии или в другите учебни часове. Техните възможности не винаги стигат да асимилират информацията.
Понякога възникват противоречия. Имаше случай дете да ме апострофира: „Господине, пък на нас госпожата ни каза, че човекът е произлязъл от маймуната.” По онова време темата не влизаше в учебната програма на началния курс. Въпросът е бил зададен от чиста детска любознателност и началния педагог е отговорил в духа, в който е обучаван самия той. Намерих компромисен вариант да изляза от ситуацията, без да накърнявам авторитета на колежката. Една от причините е, че в този момент нямах пълна представа, какво влиза в учебния материал по другите предмети. Затова е препоръчително, учителят по религия да поддържа връзка с колегите си, като своевременно се информира за предметите, които биха могли да имат допирни точки. Днес, въпреки, че генетиката тотално опроверга Дарвиновата хипотеза, все още има хора, които я приемат, а и децата може да го чуят по медиите, в къщи, от по-големи ученици. Доскоро тази отречена от науката „питакантропна” теория, влизаше в учебния материал за по-големите от прогимназиалния курс. Въпреки доброто желание, да не влизаме в противоречие с останалите учебни предмети, докато няма диалог между съставителите на учебните програми и богослови, остава възможността за противоречия. Тогава сме изправени пред риска да отхвърлим преподаденото в другите учебни часове, или да разбием илюзиите на децата за пълната безпогрешност на науката. Темата остава отворена. Не бива да забравяме, че на тази възраст малките възприемат всичко казано от учителя като стопроцентова истина.

Още нещо за светената вода

Много се зарадвах, когато в мрежата започна разпространението на филма "Великата тайна на водата" (руски документален в две части), защото той помогна донякъде да се обяснят някои от нещата свързани с паметта на водата. Тази статия е написана за изданието "Благовестник". Препоръчвам, ако имате възможност да си направите абонамент. За повече информация на http://blagovestnik-bg.com/.

Когато бях ученик в гимназията преди 1990 година в часовете по химия ни учеха, че светената вода добива необикновените си целебни свойства, от това, че престоява в сребърни съдове. Днес, години по-късно на базата на научни изследвания, вече е установено, че има голяма разлика между сребърната вода и светената вода.
Съвременните лабораторни опити достигнаха до сензационни факти, свързани със свойствата на водата. Оказа се, че водата има памет. Нейните молекули образуват така наречените клъстери – устойчиви съчетания от молекули с различна форма.
Най-успешно това се вижда след замразяване в криогенна камера. Водата, подложена на различни въздействия: думи, словосъчетания, музика, облъчване със светлина или микровълни, добива различна форма на клъстерите, според спецификата и характера на информацията. Преди десетилетия, в лабораториите установяваха, че светената вода е много близо по химичен състав до дестилираната, но има сладникав вкус. Днес, след замразяване в криогенна камера се виждат нейните красиви звездоподобни образувания. Тази тайна и досега не е разбулена докрай, но вероятно в този вид водата съхранява благодатта – източник на чудотворни изцеления, на плодородие, на възстановяване на силите и пр.
Светената вода се получава, при отслужване на църковен обряд – водосвет. Той се извършва от свещенослужител /свещенк, епископ/ над съд с вода или воден басейн. В резултат на молитвите, водата обилно се прониква от Божията благодат и коренно променя своите свойства. Чрез нея можем да укрепнем духовно и физически, да се изцерим от телесно или душевно заболяване. Тя се използва за освещаване на домове, икони, знамена и др.
Още св. Кирил Александрийски препоръчва да полагаме кръстен знак с ръка върху храната и водата, които поемаме. В много християнски домове осеняват с кръстен знак храната след молитвата преди ядене. От голяма важност е да знаем, че целебните и чудотворни свойства на светената вода не се проявяват автоматично, а изключително в подкрепа на вярата. Не е достатъчно да вярваме, че тя може да ни помогне. Необходимо е да съзнаваме, че Бог е любов /1Йоан 4:8/, че е излял благодатта Си над водата и именно тази благодат ще ни излекува. Историята на Църквата познава хиляди случаи на изцеления, макар и не всички да са документирани, но извършителят на чудото е сам Бог.
Водата помни! Тази тайна е била известна още на древните хора. Като доказателство във фолклора ни е залегнал терминът „мълчана вода”. Вода, която се пренася от извора до дома при пълно мълчание. Фактите сочат, че тази течност, която употребяваме в своето всекидневие, без да й обръщаме особено внимание, попива всяка наша дума, всичко което става около нея. Още в първата половина на ХІХ век барон Карл фон Райхенбах установява, че водата подложена на светлината на различни небесни тела, променя вкуса си. Днес технологиите дават много по-големи възможности. Професор Ямото Масару и други учени извършват серия от експерименти, като произнасят над водата различни думи и словосъчетания, пускат различна по жанр музика. При изричане на думи като „глупак” „ненавиждам те”, „Хитлер” образуваните от водата клъстери са безформени и грозни. Когато думите имат положителен заряд, образуванията имат правилна геометрична, хармонична, красива форма. За промяната на структурата са важни не само думите, важен е емоционалния заряд, който влагаме в тях, чувствата, които ни вълнуват в момента. Няма съмнение, че тази информация влияе върху онези, които пият водата.
Случвало ми се, е хора да се оплакват, че светената вода, която са взели преди време от храма „се е развалила”. Тоест, добила е миризма на застояло, променила е вкуса си, съдът е зеленясал и прочее. Това води до извода, че макар и веднъж поела Божията благодат, водата не може да я съхрани завинаги. Просто защото не е изгубила способността си да поема нова информация. А новата информация може да се наслагва върху предишната, но може и да я заличи. Става явно, че за да можем да съхраним водата във вид близък до първоначалния след освещаването, трябва да я съхраняваме по подходящ начин.
Щом водата се влияе и поема информацията от надписите върху бутилките, за нейното съхранение трябва да използваме съдове без етикети, надписи, орнаменти и числа. Това се отнася и за капачката, с която ще покрием съда. Но това все още не е всичко: важно е мястото за съхранение и това как я пренасяме. Ако след като излезем от храма поставим шишенцето със светена вода в дамската чанта, при мобилния телефон, докато стигнем до дома, тази вода поне отчасти ще промени своята структура. Ако я съхраняваме в прозрачен съд, в помещение, където през деня минават много хора, работи телевизор, чува се силна музика, осветената течност рано или късно ще поеме тази информация и ще изгуби благодатнте си свойства. По-добрият вариант е в спалнята, в шкаф или скрин, далече от телевизор, компютър, мобилен телефон. Щом водата е в състояние да се влияе от нашите емоции, това означава, че когато я поемаме, трябва да сме умиротворени, изпълнени с благоговение и молитвено чувство.
Опитът показва, че не необходимо, винаги, когато свършим светената вода, да ходим в храма за друга. Просто трябва да долеем съда с обикновена вода и тя ще се освети. Важно условие е, да не прелива, да не отива в канала за отпадъчни води. Не можем да позволим Божията благодат да се похаби по такъв начин. Ако все пак ни се налага, да освободим съда в който я съхраняваме, трябва да я излеем на чисто място, което не се тъпче, най-добре върху растение в саксия.