петък, 11 март 2016 г.

Задължителният вот /писмо до Председателя на НС/

През последните дни от медиите научих, че предложението за задължително всеобщо гласуване по време на избори, което не бе включено в Националния референдум от октомври 2015 се обсъжда в пленарна зала на българския парламент. От новинарските емисии разбрах, че въпросното предложение е одобрено на първо четене, което сериозно ме обезпокои. Затова реших да се обърна към Председателя на Народното събрание на Република България със следното заявление: 

Госпожо Председател,

Във връзка с обсъжданото в пленарна зала на НС на Република България предложение, българският избирател задължително да гласува при провежданите в България избори, бих искал да изразя своето мнение и да Ви призова, да не допускате законодателни промени, несъвместими с демократичните принципи и общочовешки ценности. 
Въпросът за задължителното гласуване трябваше да бъде включен в проведеният през 2015 година Национален референдум. Така българският избирател щеше ясно да каже на политиците, че нямат право да го задължават. Смятам, че изключването му от референдума бе сторено предумишлено и с цел, да може все пак да бъде натрапен при законодателни промени в Парламента. 
Ако българките политици искат да си осигурят избирателна активност, препоръчвам да накарат институциите: прокуратура, съд, полиция, държавна, областна и прочее администрация да заработят в полза на обикновения български гражданин. Друга препоръка: да се въведат строги санкции за покупко-продажба на гласове и контролиран вот. Тези явления, които у нас се практикуват безнаказано от години отблъскват от урните почтените избиратели. Да се издигат кандидатурите на достойни, интелигентни хора с висок морал, към които народът е готов да прояви доверие. 
Смятам, че да ме задължават чрез закон да отида да гласувам граничи с принуда и е несъвместимо с принципете на демокрацията. Още по-несъвместимо е, когато за това се налагат и санкции, тогава граничи с насилие. Покойният ми баща е принуждаван да гласува при управлението на Тодор Живков и не само той. С предвидената от Вашите проекти законодателна промяна, Вие ще ни върнете именно във времето на тоталитарния строй, когато гражданите целокупно маршируваха с престорена усмивка на първи май и девети септември, а насаме ругаеха всички управници и комунистически дерибеи. С такъв акт, парламентът ще отблъсне още повече български избиратели и ще загуби доверието на голяма част от интелигентните български граждани. 
Ако досега съм бил политически активен и съм участвал в изборите за парламент, президент и местна власт, законодателен акт, който ме принуждава, ще ме накара да променя позицията си. Така или няма да отида да гласувам, или ще пусна невалидна бюлетина, или писмено ще изразя по циничен начин мнението си за българският „политически елит”. Ако някой си позволи да ме наказва или санкционира за това, че не съм гласувал, ще си търся правата по съдебен път, включително и в международен съд. Ако подобно нещо се случи, то би могло само да ме мотивира да поема по пътя на интелигенцията, която емигрира от страната, за да не търпи анархията и мизерията, на която я подхвърлят българските управници вече повече от двайсет и пет години. 
Призовавам Ви, да направите необходимото, предложението за въвеждане на задължителен вот и последващите санкции, да не бъдат приети от Парламента! Ако сте български избраници, Вие трябва да се съобразявате с нас, а не да ни използвате само по време на избори! 

Б. Слатина, 11.03.2016 г. 
С уважение: Цветан Диковски